На 5 декември 2016 г. стартирам 10 дневното предизвикателство на Доцента. 1ви въвеждащ ден Алое + Арги+ и след това 9 дена подсилена програма Clean9. Подсилена, така че да имаме максимална енергия и да стопим максимално количество мазнини от тялото ни. На 14.12 имам важен Академичен съвет на УАСГ, където ще гледат мой доклад за основаване на нова фирма и закупуване от УАСГ на част от НаноБиоСенс ООД, където държа 70% заедно с още 4ма професори от БАН. Та дрябва да съм в перфектна форма, много фокусиран, с голяма енергия. А на 17 е балът на Форевър – трябва да блеснем!
На 9.12.2016 г. на третия ден от подсилената Clean9, трябваше да чакам Цветанка и Емил Бурназки в Стара Загора да се наспят и да си свършат работата. Докато цъках компютъра във фоайето на х-л Верея чух, че фитнеса вече е отворен. Т ъй като 2 дена от много работа и пътуване напред назад не можах хич да тренирам реших да направя една тренировка. Слизам долу, чедесен фитнес и само 2,50 лв тренировката. Пих един предтренировъчен бустер с 200 мг кофени и други чудесии вътре и след това направих темпово и интервално кардио с ТЕ 5! През живота си не съм правил толкова тежка тренировка и изобщо компютъра ми забранява такава тренировка на фитнес ниво 1, на което съм в момента. След което тренировка с базисни упражнения на цяло тяло на уреди. И то след като предните 2 дена съм пил само алое, протеинов шейк, фибри и 2 фет бърнъра + Арги+ по програмата Clean9. Ядох и голяма салата маруля с 3 яйца веднъж дневно – марулята ми е позволена свободно. Т.е. почти пълен глад 2 дена (под 600 кал на ден) и огромна енергия и фокус за тренировката! Резултатът се вижда в приложената таблица като се тегля на един и същи уред по едно и също време и еднаква консумация на вода, т.е. максимална възпроизводимост.
– 2,6 кг. без обезводняване, тъй като нивото на водата е същото. -1,15 кг. мазнини! Само за 3 дена! И огромен фокус и енергия.
От началото на октомври 2014 почнах тренировки горе-долу следвайки 8 седмичната ми програмата и това, което тренировъчния софтуер на компютъра ми казва като аеробни тренировки (тренировките ги отчитам с пулсомер, свалям на компютър и съм си купил софтуер, който казва каква да ми е предстоящата тренировката – за това подробно по-късно). Започнах да влизам във форма (сутрешния ми пулс е под 59, но има още да пада) и програмата максимум в главата ми за 2015 изглежда горе долу така:
1. 2-6- 11 януари – х. Семково, като при хубаво време и малко или фирнован сняг – траверс със снегоходки – х. Грънчар – х. Заврачица (по билото) – х. Белмекен – гара Костенец. Може да го откарам и по-дълго и на 10-11 да се срещна с групата на Евгени Динчев на Мусала.
2. 7-14 февруари – ски на станцията на УАСГ в Семково заедно с първата ни група студенти.
3. 1-6 май – траверс по билото на Рила със снегоходки, подобен на този, който направих соло 2009 г. Тогава беше Говедарци – х. Мечит (2 нощувки, като 2я ден направих аклиматизационно изкачване и изнасяне на 9 кг багаж (храна и 1 л. чай), защото раницата ми беше 33 кг) – заслон Кобилено бранище (2 нощувки заради лошо време) – х. Рибни езера – яз. Бели Искър. Идеята беше да сляза към х. Грънчар, но в тъмното, мъглата и смразяващия вятър съм направил завой на 180 градуса и не си повярвах на компаса. Което се оказа добре, защото долу полицаите от язовира видели мощния ми челник (мъглата беше само на билото) ме чакаха с моторна шейна (возенето на нея беше май най-страховитото ми изживяване за този преход) и културно ме настаниха във вила, че на следващия ден имах късмет и да ме откарат до с. Бели Искър. Подписах предупреждение, че нямам право да ходя в близаст до язовира де. Този път траверсът може да почне от х. Семково (виж т. 1)
4. Юли и септември – района на Монте Роза в Алпите с изкачване на 3-4 върха над 4200 м. Търся 1-2 коли хора съмишленици. Мисля да го направя на палатка, в близост до хижите или пък на хижите. Това го правихме през 2009 г. и имам свои идеи за по-добра аклиматизация и оптимизация. Може да се направят ниският 2500 кръгов или високият кръгов маршрут. Имам карти. Ако не се съберат хора ще ползвам транспорта на групата на Трекинг (Евгени Динчев) от 28.08 до 06.09. Снимки от ходенето ни там от 2009 г. може да видите във фотоалбумите ми тук.
5. Септември – октомври е добро място за Хималаите. Непал или Индия (щатът Сиким) под осемхилядника Канчендзьонга. Тази идея с Penguin я мислим от много време. Да видим…
Реших да оцифровам, монтирам и кача това интервю – най-накрая. Просто, за да можете сами да прецените, дали и колко нещо се е променило в БГ по отношение на високите технологии и иновациите за 12 г.? Интервюто вижте тук или в You Tube в mp4 формат на адреса по-долу:
А е хубаво да се знае, че в България има 100 % български фирми, които са продавали и продават и „на краставичара краставици“. Фирмата ми, Адванс Технолоджис ЕООД, се специализира в разработката, производството и търговията със сложна научно-изследователска апаратура в приоритетното направление на нанотехнологиите. Тази апаратура, която виждате в интервюто, която се побира в дипломатическо куфарче и струва 20 000 евро – колкото мерцедес средна класа, 2 седмици по-късно замина за Япония, заедно с още един друг тип апаратура. И то не къде да е в Япония, а в Токийския технологичен институт – най-хай тех мястото в Япония. И дистрибутор за Япония ни беше фирмата „Сейко Инструментс“ и то лично чрез Маркетинг директора на фирмата. „Сейко“ са известни с часовниците си, но всъщност това е много хай-тех фирма с 1 милиард долара оборот за 1996 г. „Сейко“ съществено инвестира в нашия общ бизнес като плати участието ни с щанд на научна конференция и 45 дневна моя визита в Япония, при която бяха посетени над 20 лаборатории – потенциални наши клиенти. Бяхме подкрепени и от България с, тогава, огромната полусубсидия – полукредит от 12 000 лв. от Фонд „Структурна и технологична политика“ на Министерството на образованието и науката – предшественика на днешния Иновационен фонд. Бяхме го пробили Японския пазар тогава, защото веднага искаха да ни поръчат още 2 такива апаратури и то за по-големи пари. Но аз и тогава и сега, без съществено външно финансиране, не мога да си позволя да плащам по 3000 лв. на инженерите си за 3 годишен развой на такава апаратура. И понеже такава много комплексна и сложна апаратура може да се разработи само от най-добрите инженери в БГ, то винаги ще се намери кой да им плаща по 3000 лв/месец заплати в бизнеси с далеч по-нисък праг на навлизане. Та нещата се сринаха в България и то при почти завършен продукт и поръчки за нови доставки! Но уроците бяха много полезни и в последващите 12 г. не съм допускал такива сривове, най-вече като станахме по-гъвкави и диверсифицирахме продукциата си, станахме представители на една Германска и на една Финландска фирма от този сектор за България.
Пишете ми не ме жалете. Защото мисля, че именно това е типа бизнес, който може да издърпа България от недоимъка и може да задържи ценните кадри тук. Защото не считам, че само със земеделие, туризъм и текстилна индустрия ще стигнем далеч. А БГ е единствената държава, в която няма еврофонд, който да дава пари за наука и иновации. Да не говорим за драстично урязаните бюджети в кризата на всички, които би трябвало да произвеждат високотехнологични иновации. Като почнем от нулевите бюджети на ВУЗовете за собствени научни конкурси; през бюджета на БАН, където не за наука, а за заплати няма пари и хората са в неплатен отпуск; през Фонда за „Научни изследвания“, който чувам, че догодина ще е с няколко пъти по-малък бюджет; и се стигне до Оперативна програма „Конкурентноспособност“, в която само по една програма за Стартиращи иновативни предприятия се финансират директно иновации и разработка на прототип. А големите международни иновативни фирми, като Сименс например, които правят по стотици милиони лева на година оборот от България, изобщо не инвестират в научни разработки и иновации в БГ, както ми каза преди няколко дни лично управителката на Сименс – България. И това е разбираемо – всеки си разработва ключовите бъдещи технологии и продукти директно под крилото на централата. Та може би основния шанс за хай-тех бизнес в БГ е на подобни на моята академични и университетски spin off фирми, които да комерсиализират иновации, възникнали в процеса на научните изследвания. Тези фирми, обаче, към момента не могат да бъдат финансирани по подходящ начин. Необходими са и промени във висшето образование, като инженерите и учените се обучават по-сериозно на икономика и предприемачество – нещо което е направено в УАСГ, където преподавам физика. Необходима е промяна и в нагласата на учените – те да станат активната страна в предлагането на иновациите и ако няма купувачи да не се страхуват сами да стартират бизнес. Нещо, което вече се прави в БАН, още повече, че новият председател на БАН е комерсиализирал своя разработка на лазери и е създал печеливша фирма и знае от собствен опит как се прави това. Правителствата трябва да разберат, че фирми като моята, която създава средства за изследване и производство на високотехнологични изделия, което пък има потенциално огромен мултипликационен ефект от създаване на редица конкурентни високотехнологични продукти и от обучение и задържане в България на най-добре подготвените учени и инженери, трябва да получат адекватна финансова и институционална подкрепа. Ако искаме в България да израстват конкурентноспособни високотехнологични фирми, които да изнасят продукция с висока добавена стойност и ниска материало и енергоемкост. И постепенно икономиката ни от обслужваща да стане високо технологична. Там, където тя беше, между другото, но преди 25 г. и само в рамките на СИВ.
„Но днес искам да изброя какво ще направи правителството в страната, за да подпомогне растежа.
Нашата стратегия има три части.
Първо, използвайки всички възможни лостове, да създадем подходяща рамка за предприемачите и бизнес инвестициите.
Второ, използвайки всички ресурси, да подкрепим онези производства, в които Великобритания има конкурентно предимство.
Трето, използвайки властта и мускулите си, да направим по-лесно за компаниите и иновациите да процъфтяват и да създадем нова динамика в икономиката.
……
В целия свят правителствата идентифицират динамичните сектори в икономиките си и работят стратегически да ги подсилят.
В САЩ президентът Барак Обама силно подкрепя с инвестиция от 38 млрд. долара предимствата, които те вече имат в т.нар. чисти технологии. Германия гради успех в автомобилната си индустрия като влага 500 млн. евро в технологии за електромобили.
Това, което те вече са разбрали, е, че когато търсиш възможности за растеж, не вземаш произволни решения да вдигнеш изследователски център тук и някаква индустрия там – следваш потенциала на това, което вече работи.
…….
Третата и потенциално най-интересна част от нашата стратегия за растеж е да направим по-лесна появата на нови компании и иновации. Защото повече от век обликът на успешния бизнес остава един и същ. Мощни инвестиции в капитали и суровини. Разработват се стоки, произвеждат се масово и се разнасят по света. Организациите растат бавно и доминират пазарите години наред.
Но през последните десетилетия тази тенденция се изчерпа.
Има взрив на нови, млади, бързо растящи, силно мотивирани фирми. До неотдавна изобщо не съществуваха „Епъл“, „Сиско“ и „Гугъл“ – днес всяка от тях има пазарна оценка от над 100 милиарда долара. „Скайп“, „Фейсбук“ и „Туитър“ генерират милиарди долари и достигнаха глобален размах много по-бързо и с много по-малко начален капитал, от която и да било друга компания преди тях. Най-иновативните фирми растат два пъти по-бързо – и като служители, и като продажби, отколкото тези, които изостават в иновациите.
Въздействието на тази промяна върху нашия икономически пейзаж е безпрецедентно.
През 1950 г. средната продължителност на живота на компаниите в индекса S&P беше 47 години. Към 2020 г. тя ще падне до едва 10 години. Днес много от нашите работни места се дължат на нов, млад и динамичен бизнес. Стъписващо е, като си помислиш, че между 1985 г.и 2005 г. почти всички нови работни места, създавани в САЩ, са се появили в компании не по-стари от 5 години. Във Великобритания едва 6% от британския бизнес е бързо нарастващ, но в тази група се създават почти половината от новите работни места в периода 2005-2008 г.
И това има огромни последици за правителствената политика.
За да изградим нова динамика в нашата икономика, за да създадем растеж, работни места и възможности, трябва да подкрепим големите бизнеси на утрешния ден, а не само тези на днешния.
Това означава отваряне на достъпа до финанси, създаване на привлекателна среда за инвестиране от фондове, отново отпускане на кредити за малките предприятия и поддържане на принципа далеч по-голяма част от държавните поръчки да отиват за дребните и средни предприятия. В следващите дни и месеци ще изработим плановете си във всички тези области.
Днес ще се спра само на два елемента от нашия подход.
Единият е да затворим пропастта между иновации и комерсиален успех. Факт е, че не сме толкова добри, колкото някои от нашите конкуренти, в превръщането на страхотни идеи от чертежите и прототипите на лабораториите в действителни стоки и услуги, които хората могат да купуват.
Ето защо днес обявявам, че през следващите 4 години ще инвестираме над 200 милиона паунда в центрове за технологии и иновации. Тези центрове ще са между университетите и бизнеса, ще служат като мост между тях.
Те не само ще провеждат собствени изследвания, те ще разпространяват познание и ще свързват бизнеса – голям и малък, нов и стар – с потенциалните нови технологии, ще ги насочват към потоците за финансиране и ще предоставят достъп до професионалисти и оборудване. Тези центрове ще са страхотни за изследвания, страхотни за бизнеса и ще върнат Великобритания отново в авангарда на иновациите.
Втората област, в която съм решен да ви помогнем, е разпространяването на конкуренцията.
