Реших да оцифровам, монтирам и кача това интервю – най-накрая. Просто, за да можете сами да прецените, дали и колко нещо се е променило в БГ по отношение на високите технологии и иновациите за 12 г.? Интервюто вижте тук или в You Tube в mp4 формат на адреса по-долу:
http://www.youtube.com/watch?v=SJtXVEmJclw
А е хубаво да се знае, че в България има 100 % български фирми, които са продавали и продават и „на краставичара краставици“. Фирмата ми, Адванс Технолоджис ЕООД, се специализира в разработката, производството и търговията със сложна научно-изследователска апаратура в приоритетното направление на нанотехнологиите. Тази апаратура, която виждате в интервюто, която се побира в дипломатическо куфарче и струва 20 000 евро – колкото мерцедес средна класа, 2 седмици по-късно замина за Япония, заедно с още един друг тип апаратура. И то не къде да е в Япония, а в Токийския технологичен институт – най-хай тех мястото в Япония. И дистрибутор за Япония ни беше фирмата „Сейко Инструментс“ и то лично чрез Маркетинг директора на фирмата. „Сейко“ са известни с часовниците си, но всъщност това е много хай-тех фирма с 1 милиард долара оборот за 1996 г. „Сейко“ съществено инвестира в нашия общ бизнес като плати участието ни с щанд на научна конференция и 45 дневна моя визита в Япония, при която бяха посетени над 20 лаборатории – потенциални наши клиенти. Бяхме подкрепени и от България с, тогава, огромната полусубсидия – полукредит от 12 000 лв. от Фонд „Структурна и технологична политика“ на Министерството на образованието и науката – предшественика на днешния Иновационен фонд. Бяхме го пробили Японския пазар тогава, защото веднага искаха да ни поръчат още 2 такива апаратури и то за по-големи пари. Но аз и тогава и сега, без съществено външно финансиране, не мога да си позволя да плащам по 3000 лв. на инженерите си за 3 годишен развой на такава апаратура. И понеже такава много комплексна и сложна апаратура може да се разработи само от най-добрите инженери в БГ, то винаги ще се намери кой да им плаща по 3000 лв/месец заплати в бизнеси с далеч по-нисък праг на навлизане. Та нещата се сринаха в България и то при почти завършен продукт и поръчки за нови доставки! Но уроците бяха много полезни и в последващите 12 г. не съм допускал такива сривове, най-вече като станахме по-гъвкави и диверсифицирахме продукциата си, станахме представители на една Германска и на една Финландска фирма от този сектор за България.
Пишете ми не ме жалете. Защото мисля, че именно това е типа бизнес, който може да издърпа България от недоимъка и може да задържи ценните кадри тук. Защото не считам, че само със земеделие, туризъм и текстилна индустрия ще стигнем далеч. А БГ е единствената държава, в която няма еврофонд, който да дава пари за наука и иновации. Да не говорим за драстично урязаните бюджети в кризата на всички, които би трябвало да произвеждат високотехнологични иновации. Като почнем от нулевите бюджети на ВУЗовете за собствени научни конкурси; през бюджета на БАН, където не за наука, а за заплати няма пари и хората са в неплатен отпуск; през Фонда за „Научни изследвания“, който чувам, че догодина ще е с няколко пъти по-малък бюджет; и се стигне до Оперативна програма „Конкурентноспособност“, в която само по една програма за Стартиращи иновативни предприятия се финансират директно иновации и разработка на прототип. А големите международни иновативни фирми, като Сименс например, които правят по стотици милиони лева на година оборот от България, изобщо не инвестират в научни разработки и иновации в БГ, както ми каза преди няколко дни лично управителката на Сименс – България. И това е разбираемо – всеки си разработва ключовите бъдещи технологии и продукти директно под крилото на централата. Та може би основния шанс за хай-тех бизнес в БГ е на подобни на моята академични и университетски spin off фирми, които да комерсиализират иновации, възникнали в процеса на научните изследвания. Тези фирми, обаче, към момента не могат да бъдат финансирани по подходящ начин. Необходими са и промени във висшето образование, като инженерите и учените се обучават по-сериозно на икономика и предприемачество – нещо което е направено в УАСГ, където преподавам физика. Необходима е промяна и в нагласата на учените – те да станат активната страна в предлагането на иновациите и ако няма купувачи да не се страхуват сами да стартират бизнес. Нещо, което вече се прави в БАН, още повече, че новият председател на БАН е комерсиализирал своя разработка на лазери и е създал печеливша фирма и знае от собствен опит как се прави това. Правителствата трябва да разберат, че фирми като моята, която създава средства за изследване и производство на високотехнологични изделия, което пък има потенциално огромен мултипликационен ефект от създаване на редица конкурентни високотехнологични продукти и от обучение и задържане в България на най-добре подготвените учени и инженери, трябва да получат адекватна финансова и институционална подкрепа. Ако искаме в България да израстват конкурентноспособни високотехнологични фирми, които да изнасят продукция с висока добавена стойност и ниска материало и енергоемкост. И постепенно икономиката ни от обслужваща да стане високо технологична. Там, където тя беше, между другото, но преди 25 г. и само в рамките на СИВ.
Добавено 09.11.2010 г.
Гери ми изпрати линк към срещата и речта на новия Министър-председател на Великобритания Дейвид Камерън с бизнеса: http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/10/26/982270_kak_premierut_govori_s_biznesa_-_kakvo_kaza_deivid/ Тук ще сложа само някои извадки от речта му за икономическата политика на правителството на Великобритания:
„Но днес искам да изброя какво ще направи правителството в страната, за да подпомогне растежа.
Нашата стратегия има три части.
Първо, използвайки всички възможни лостове, да създадем подходяща рамка за предприемачите и бизнес инвестициите.
Второ, използвайки всички ресурси, да подкрепим онези производства, в които Великобритания има конкурентно предимство.
Трето, използвайки властта и мускулите си, да направим по-лесно за компаниите и иновациите да процъфтяват и да създадем нова динамика в икономиката.
……
В целия свят правителствата идентифицират динамичните сектори в икономиките си и работят стратегически да ги подсилят.
В САЩ президентът Барак Обама силно подкрепя с инвестиция от 38 млрд. долара предимствата, които те вече имат в т.нар. чисти технологии. Германия гради успех в автомобилната си индустрия като влага 500 млн. евро в технологии за електромобили.
Това, което те вече са разбрали, е, че когато търсиш възможности за растеж, не вземаш произволни решения да вдигнеш изследователски център тук и някаква индустрия там – следваш потенциала на това, което вече работи.
…….
Третата и потенциално най-интересна част от нашата стратегия за растеж е да направим по-лесна появата на нови компании и иновации. Защото повече от век обликът на успешния бизнес остава един и същ. Мощни инвестиции в капитали и суровини. Разработват се стоки, произвеждат се масово и се разнасят по света. Организациите растат бавно и доминират пазарите години наред.
Но през последните десетилетия тази тенденция се изчерпа.
Има взрив на нови, млади, бързо растящи, силно мотивирани фирми. До неотдавна изобщо не съществуваха „Епъл“, „Сиско“ и „Гугъл“ – днес всяка от тях има пазарна оценка от над 100 милиарда долара. „Скайп“, „Фейсбук“ и „Туитър“ генерират милиарди долари и достигнаха глобален размах много по-бързо и с много по-малко начален капитал, от която и да било друга компания преди тях. Най-иновативните фирми растат два пъти по-бързо – и като служители, и като продажби, отколкото тези, които изостават в иновациите.
Въздействието на тази промяна върху нашия икономически пейзаж е безпрецедентно.
През 1950 г. средната продължителност на живота на компаниите в индекса S&P беше 47 години. Към 2020 г. тя ще падне до едва 10 години. Днес много от нашите работни места се дължат на нов, млад и динамичен бизнес. Стъписващо е, като си помислиш, че между 1985 г.и 2005 г. почти всички нови работни места, създавани в САЩ, са се появили в компании не по-стари от 5 години. Във Великобритания едва 6% от британския бизнес е бързо нарастващ, но в тази група се създават почти половината от новите работни места в периода 2005-2008 г.
И това има огромни последици за правителствената политика.
За да изградим нова динамика в нашата икономика, за да създадем растеж, работни места и възможности, трябва да подкрепим големите бизнеси на утрешния ден, а не само тези на днешния.
Това означава отваряне на достъпа до финанси, създаване на привлекателна среда за инвестиране от фондове, отново отпускане на кредити за малките предприятия и поддържане на принципа далеч по-голяма част от държавните поръчки да отиват за дребните и средни предприятия. В следващите дни и месеци ще изработим плановете си във всички тези области.
Днес ще се спра само на два елемента от нашия подход.
Единият е да затворим пропастта между иновации и комерсиален успех. Факт е, че не сме толкова добри, колкото някои от нашите конкуренти, в превръщането на страхотни идеи от чертежите и прототипите на лабораториите в действителни стоки и услуги, които хората могат да купуват.
Ето защо днес обявявам, че през следващите 4 години ще инвестираме над 200 милиона паунда в центрове за технологии и иновации. Тези центрове ще са между университетите и бизнеса, ще служат като мост между тях.
Те не само ще провеждат собствени изследвания, те ще разпространяват познание и ще свързват бизнеса – голям и малък, нов и стар – с потенциалните нови технологии, ще ги насочват към потоците за финансиране и ще предоставят достъп до професионалисти и оборудване. Тези центрове ще са страхотни за изследвания, страхотни за бизнеса и ще върнат Великобритания отново в авангарда на иновациите.
Втората област, в която съм решен да ви помогнем, е разпространяването на конкуренцията.
Аз вярвам в конкуренцията.“
…………
Един урок за нашите политици и decision makers!
