Warning: Undefined variable $show_stats in /webroot/a/t/atequ001/primary/www/alpinism/wp-content/plugins/stats/stats.php on line 1384

Георги Р. Иванов Сайт за добрия здравословен живот и планинарството

03.04.2010

Тренировки – Част 1: към кого са насочени, мотивация

Filed under: Тренировки и хранене — Жоро @ 21:03

Предупреждение: Ако сте над 40 г. или имате заболяване преди да започнете тeзи тренировъчни програми задължително се консултирайте с лекар!

Тренировки – Част 1: към кого са насочени, мотивация

 Увод. Височинния туризъм и алпинизъм от спортна гледна точка представлява спорт за издържливост, даже свръх издържливост. Деня за атака на върха продължава обикновено 10 – 14 часа, с 10 кг багаж и при недостиг на кислород. В същото време е необходимо да има и известна сила за преодоляване на технически сложни пасажи, и анаеробна подготовка за бързо движение при екстремни обстоятелства. В същото време височинния алпинизъм е много повече от спорт. Алпинизмът ви бори с дехидратация, неадекватно хранене, недостиг на сън, мускулно изтощение, проблеми с аклиматизацията, понякога и много лошо време. Очевидно има смисъл да се тренира както тялото, така и ума да се справя с тези комбинирани ефекти. Катеренето нагоре и надолу на 1000 – 2000 вертикални метра с раница по технически труден терен за 24 часа представлява огромен обем работа, който болшинството тела и умове не могат да извършат безопасно. Целта на физическите тренировки за алпинизма може да се резюмира в една фраза според Mark Twight: да се направите колкото се може по-неунищожим. Колкото по-трудно е да бъдете умъртвен, толкова повече ще издържите в планината.        

Не може да се направи универсална тренировъчна програма за всяка цел и за всеки човек. Всяка тренировъчна програма трябва да се съобрази с конкретни цели, моментно състояние, предишен тренировъчен опит, конкретната физика на човека. За мен, например, нещата изглеждат така:

  • Многогодишна тренировъчна програма ориентирана към качване на 7-хилядник (в Памир например) след около 3-4 г;
  • Един физически максимум – за летния период ориентиран към 25 август (качване на 4-хилядници в Алпите) и продължение до октомври за ходене в Хималаите;
  • Над 40 годишни хора (а специално в моя случай и със значително наднормено тегло още от юношеството);
  • Непрофесионални туристи (или полупрофесионалисти – водачи), с ограничено време за тренировки.

Наблюденията ми от участието ми в експедиции на Монт Блан, Алпите (2005); Елбрус, Кавказ (2007) и Монте Роза, Алпите (2009) показва, че подобни хора с подобни интереси са над 2/3 от участниците. Затова се надявам тази програма да е полезна на голям брой сериозни планинари.

Всяка тренировъчна програма за непрофесионални спортисти губи смисъла си ако не осигури по-добро здраве за трениращия и не го предпази в максимална степен от спортни травми. Затова всеки преди да започне със сериозните натоварвания трябва да оцени здравословното си състояние, ако трябва да се консултира с лекари, и да определи слабите си места. Много малко са спортовете (ако ги има) или заниманията с такова дневно натоварване, още повече че невъзможността да се справиш застрашава твоята и на цялата група сигурност, а даже и живот при влошаване на времето например. Именно затова считам, че цикъла на тренировки и храненето трябва да започват с грижа за тези слаби места. Първо, защото ние сме силни колкото е най-слабото ни място и второ, защото спортните травми при тренировките обикновено се проявяват в тези слаби места. Аз например имам всевъзможни проблеми с гръбначния стълб (дискова херния, дископатия, радикулит, ошипяване). Затова за сезона 2009 г. започнах тренировките през септември 2008 с разтягаща йога занимания, масажи на гърба, специални тренировки за стягане на мускулния корсет в кръста. Освен това доктора ми предписа обезболяващи инжекции, които нося в раницата и колан за кръста (подобен на този при щангистите, а става и за шиниране). Друг чест проблем в нашето поколение, особено за по-тежките от нас, са болките в колената и ахилесовото сухожилие. Тук освен специалните разтягания общото решение е намаляването на теглото. На мен практически ми решиха проблема с колената и хранителните добавки Глюкозамин, Хондроитин (+ MSM на webber naturals – 30 лв. в аптеки Ремедиум доза за около 2 месеца) и Хидролизиран колаген (Flexy 250 гр. за около месец при 10 гр. на ден – 7,50 лв от вносителя на ул. Прага 7 в София). Това са основните градивни елементи на хрущялите в човека, но ефекта се проявява след 2-3 месеца употреба. Опита ми показва, че именно в тези слаби места при мен се проявяват тренировъчните травми: през 2006 г. 2 месеца лекувах травма в гърба, получена от клякане с щанга зад врата (много полезно, но и много опасно упражнение при неправилно изпълнение); през 2008 – 2009 г. 9 месеца лекувах болки в Ахилесовото сухожилие, получени след първото ми тичане от много време (само 20 минути бавно след като ми откраднаха колелото и нямаше как да тренирам). После прочетох в мрежата, че общото мнение е, че ако не сте тичали редовно през живота си, то след 35 г. възраст или ако сте с наднормено тегло не трябва да започвате.

Има различни форми на катеренето, подредени тук по специфичните адаптации, необходими за практикуването им:

Боулдеринг – Спортно катерене – Катерене с въже – Големи стени – Алпийско ходене

Принципът на специфичните адаптации към приложените натоварвания обяснява, че определени упражнения или видове тренировка водят до адаптиране, специфично към извършваната дейност и само в мускулите и енергийните системи, които са стресирани от натоварването. Тъй като моите интереси са в дясно на горната схема– към алпийското катерене, то рядко ще ме видите да се занимавам със скално катере и то само доколкото това е необходимо за увеличаване скоростта ми на придвижване по смесен терен. Тази програма е насочено именно към алпийското ходене. Това уточнение е необходимо, тъй като в България под алипинизъм най-често се разбира някаква форма на скално катерене, тъй като сравнително ниските върхове позволяват развитие на форми на класическия алпинизъм само зимно време чрез траверсите.

Докато най-специфичната тренировка за катеренето е катеренето само по себе си, щом тялото веднъж се адаптира към катерачния стрес, то промените спират. За да прогресира атлетът се нуждае от непрекъснато нарастващото натоварване, което може да предложи фитнес залата. 

И така, след като определих за кого са предназначени тези тренировъчни програми и направих медицинските предупреждения време е да помечтаем къде бихме искали да бъдем след време (за мотивация), от там да определим целите, да поставим задачите разписани във времето. Ако трябва да бъда честен, мечтите да се кача на върховете над 5000 м и да погледна света отгоре аз ги използувам и като мотивация за тренировка. Иначе за ежедневния живот, че дори и за траверс при зимни условия в Рила не ми трябва особена тренировка, освен ходенето, което правя за удоволствие по планините. Ето някои мотивационни моменти за мен:

  • Да съм положителен пример за 22 годишната ми дъщеря, умница, отличничка в СУ и красавица; за хората около мен; за колегите; за студентите ми, които са разкошни тийнейджъри;
  • Да помагам със знанията и опита си (натрупан и в тренировките и експедициите) на хората около мен – това е изключително чувство. На Монте Роза помогнах на хора с проблеми в аклиматизацията да се качат по-нависоко (или изобщо да се качат) и благодарността им и чувството на общност и взаимопомощ, което се създаде, са много ценни за мен. Любимата ми дефиниция за алпинизъм – да преодоляваш себе си и да виждаш как другите около теб преодоляват себе си. Замислете се. Не е ли смисъла на съществуването ни да ставаме по-добри? Алпинизмът не е спорт. То е начин на живот, състояние на духа. Борба с единствените истински предизвикателства – тези на природата. Дали чрез формите, които е изваяла или чрез времето, с което ни е сюрпризирала.
  • Да бъда здрав, жизнен и енергичен по възможност още много, много години. Като ви кажат старец вероятно асоциацията ви е за прегърбен човек с бастун в ръка. Само, че това не е замисъла на природата. Някои считат, че старостта е преди всичко дегенерация на мускулатурата, дължаща се на начина ни на живот. Генетично човешката машина е проектирана за далеч по-дълъг живот. Интересното е, че ако погледнете под микроскоп мускулното влакно на 90 г. мъж и на младеж процесите на растеж и уголемяване са идентични. Т.е. никога не е късно да започнем с тренировките, но по-добре това да е по-рано.
  • От скоро имам по-млади приятели, пътешественици и алпинисти, които ходят едва ли не почти 3 пъти по-бързо от мен. Значи ако искам да ходим заедно, а аз много искам, защото са много хубави хора, трябва нещо съществено да променя във физиката си.
  • Тъй като отскоро съм пак на съпружеския „пазар” важно е и как изглеждамJ

Това е базисно упражнение за мотивация – преди да започнете тренировките запишете си на един лист, или още по-добре в началото на тренировъчния дневник, вашите причини да тренирате. След това си ги препрочитайте от време на време или допълвайте.

Във всички книги за тренировка на катерачи или алпинисти, които имам (от американски автори) преди да се премине към физическите тренировки има глава за умствените тренировки. Може би за изненада на някои, но алпинизмът е преди всичко умствено занимание. Огромен комплекс от знания, умствени и волеви качества са необходими за преминаването на технически сложен многодневен маршрут във високата планина. Затова упражнения като визуализация, медитация, релаксация, за синхронизация на двете полукълба на мозъка, се препоръчват, но аз нямам опит с тях и няма да ги коментирам тук.

И слънцето се скрива...

Тактика и здраве – какво ще има в тази категория

Filed under: Тактика и здраве — Жоро @ 20:49

Тук ще споделя някои виждания за това как да се движим в планината. От това зависи и нашето здраве.

Цели при избора на планинска екипировка

Filed under: Екипировка,Тактика и здраве — Жоро @ 19:54

Едва ли може да се обхване цялото разнообразие от планинска и алпинистка екипировка и да бъде описана в тази секция на блога. Не е това целта.

Версия 27.02.2011 г.

Човек не може и не трябва да купува всичко. Започва се с малко, с най-необходимото за един летен преход – трисезонни обувки (ще има отделни постинги) и добри (разкарващи потта) чорапи. И след това, като походите, като решите колко време ще отделяте на това занимание, и къде и как искате да ходите, постепенно си купувате нещата. Една моя сметка показва, че за последните 10 г. съм инвестирал към 15 000 лв. в екипировка, при това не малко в екипировка втора употреба и на разпродажби, така че стойността и е сигурно към 20 000 лв. Е, имам раници и бивачни съоръжения за 4 човека, от което студентите ми се възполват лятото като ходим с тях. А и нещата стават все по-специализирани, например имам 25 литрова раница тежаща 500 гр. до 110 литрова за големи товари тежаща 3,5 кг (единствената, която се продава в голям, среден и малък размер със съответно анатомично оформен гръб). Но опита ми след толкова години ходене по планините при избора ми на екипировката може да се синтезира в няколко цели при избора на екипировка:

  1. Екипировката да е лека! До преди няколко години това не беше толкова важно за мен, но особено след проблемите, които имах при изнасянето на багажа ми към вр. Елбрус през 2007 г. (поради недоспиване предните дни) преосмислих тази парадигма. И си смених пластмасовите обувки с 800 гр. по леките облекчени кожени, защото за 5 хилядник лятно нищо повече не ти трябва, а именно краката вдигаш най-много и теглото там има най-голямо значение. И замених 3,5 кг. си раница с най-леката 60 + 20 литра на българския пазар (1650 гр. Millet Expedition от магазин Алпи). По-малкото тегло обикновено е за сметка на дълготрайността на изделието. Но в крайна сметка не е необходимо раницата ви, например, да ви надживее. И въпреки, че екипировката ми е изключително лека във всеки един елемент, от карабинерите до панталоните и тенджерките за котлона, пак за соло траверса ми по Гергьовден на Рила 2009 https://picasaweb.google.com/George.the.Big.Ship/SoloTraverseRila2Mai2009#  при пълна водна загрузка от 4 литра, храна за 7 дена, 1,6 л гориво, стартовото тегла на раницата ми беше 33 кг., което дори за голям и силен човек като мен е проблем. Та направих едно изнасяне на 8 кг. храна и гориво 1000 м. нагоре в нещо като преден базов лагер и се молех първо, да го намеря, че беше мъгла и второ – някое животно да не го е намерило преди мен. 🙂 Та теглото е важно и в един момент е ограничаващ фактор, защото ако не можете да си изнесете багажа или краката ви откажат, заради тежките обувки – вие трябва да се връщате!
  2. Екипировката да е от тясно специализирани фирми производители с традиции! Тези фирми, за да се задържат на пазара на фона на широкопрофилните фирми с големи обороти разчитат на едно – на технологично и иновационно предимство, рефлектиращо в по-качествени изделия. Някои от тези фирми инвестират в разработката на изделията си от столетие. Например железата ми (котки, пикел, ледена ръка) са на фирмата Grivell, хората въвели употребата на котки в Алпите. И снегоходките ми са техни, защото са май еднствения модел, който позволява да се обуват с котките. Но си личи, че това не им е традиционно производство. Обувките ми са La Sportiva – фирма, която прави само кожени туристически обувки. А модела го избрах по каталог – най-лекия за този клас обувки – Nepal Trek Evo GTx – с 300 гр. по-лек от наличния на склад модел, който пробвах, външно идентичен, а олекотяването идва заради липсата на 3 мм изолация в ходилото. Та Боби ми го внесе по поръчка от Италия. Май са само 200-300 гр. по-тежки от летните ми пак най-леки Asolo Voyager. 2011 мисля да ги пробвам на 5600 м. на Елбрус. Мисля, че няма да ми е студено, но за всеки случай ще взема неопреновия овърбут (надява се като чорап над цялата обувка и отдолу се вързват котките). Палатката ми е Hilleberg (Швеция), поръчка от САЩ (за по-ефтино!). Фирма, която произвежда не просто само палатки.  Фирма, която произвежда само един определен клас палатки – туристически, четирисезонни, двустенни палатки, защото считам, че това е сериозната конфигурация за екстремна палатка. Едноместния модел Акто, който имам е най-награждавания соло модел. При тегло от 1,5 кг. и безбожната си за българските магазини цена (420 евро + транспорт) това не изглежда като добра сделка. Докато не прочетете, че е ушита от материал, 3 пъти по-здрав от традиционно използвания, или че е тествана със седмици на планина при скорост на вятъра над 100 км/час. И се замислите, че ако палатката ви рухне зимно време при такива условия и вие сте соло, както аз често ходя, вие сте до там! А аз съм я взел и със специални екстри като 2ра рейка (поставят се една до друга, за по-голяма здравина), 2ро дъно, комплект титанови зимни колчета. Надявам се да разбрахте идеята ми за купуване на екипировка от специализирани фирми.
  3. Екипировката да е високотехнологична! Сигурно сте очаквали да напиша това като специалист по високите технологии, а и от подзаглавието на блога ми. Но това е много важно. Ще дам пример с зимните ми панталони Millet. Едни изключително леки панталони, които взех на разпродажба за 60 лв. (сега са към 100 лв. в магазин Алпи), и които изобщо не съм очаквал да вършат толкова добра работа. Прилепнали по краката, разкарват идеално потта и поддържат мускулите приятно хладни (хладните мускули са по-ефективни). В същото време идеално пазят от вятър и студ. Това бяха панталоните ми за Елбрус. Панталоните за зимното х. Заврачица – х. Белмекен при минус 10 градуса и 30 км/час вятър:  http://at-equipment.com/alpinism/archives/229 Другите ходиха с шушляци, термобельо. А аз гледах прогнозата и реших да си икономисам 950 от дишащите, но високи и тежки горатексови панталони. По-късно разбрах, че тези материи се наричат софт шел (мека обвивка) и съчетават спирането на вятъра с добри термоизолиращи свойства. Съхне много бързо, не се мокрят лесно. Гетите ми също реших да са дишащи горатексови (внос по интернет от САЩ заради безумните цени тук), щото иначе краката ми се запотяваха и краката ми си бяха мокри. Най-новото високотехнологично всъщност е добре модернизираното старо – мериносовата вълна специално селектирана и обработена. Чорапите с 70 % вълна (магазин Алпи) независимо дали в дебелия си или по-тънък вариант за мен са най-добрите и топли зимни чорапи. И най-новото ми откритие, което дължа на Момчил Дамянов – 100 % мериносова фланелка с дълги ръкави Orthovox (магазин Стената – 122 лв.). Скъпо, но направо се родих за зимно ходене, дори в града (по студовете ходих на Салса танци с нея, даже в къщи спя с нея понякога). Едновременно топли без да дразни като вълна, не задържа потта (много по-добра от тъй наречените дишащи материи, от които нося лятни тениски) и си практически сух, дори за силно потящ се човек като мен, не се вмирисват. Най-смислената ми придобивка от много време насам!  Друго хай-тех нещо, което горещо ще ви препоръчам са тънки ръкавици с керамичини частици (35%) на Arva от магазин Алпи. Керамичния прах отразява топлината и не поглъща водата и са много тънки. Не са много здрави, затова ги ползвам само в специални случаи или като долен слой под еднопръстните ръкавици. Преди х. Белмекен, през ноща, си ги сложих, защото ми мръзнеха ръцете при смяната от котки (по въжето на вр. Острец) към снегоходки.

 

 Споделете, моля ви вашия опит при избор на екипировка в коментарите. Пишете модели, цени, магазин, за да сме си взаимно по-полезни. Ще поканя и специализираните магазини да се включат в дискусията.

Индийските Хималаи, Сиким

Filed under: Преживяно — Жоро @ 17:24

Сиким – на поклонение към Кангчендзьонга (Трекинг из Индийските Хималаи)

Отлага се за 2015 г – може би… Не се събра група през 2010 – кризисна година (тъга). Може да се опитаме пред мусонно да го направим – май – юни. Следете инфото и питайте. Може да го направим малка групичка некомерсиално, така че да излезе съвсем ефтино. Така, че записвайте се и питайте от сега – местата са силно ограничени и няма да тръгна с хора, с които не съм качил поне Черни връх заедно от с. Драгалевци в темпо.

Отворете любимия си географски атлас и намерете онова малко парченце от индийските Хималаи, заклещено между границите на Непал, Китай и Бутан. Колкото е малко, толкова пък природата там се е развихрила и му е дала от всичко по-много – само в няколко десетки километра пищната субтропическа растителност плавно се превръща в строги катедрали от снежни върхове, опиращи в небето. Виждате ли на картата онази малка точица, обозначаваща третия по височина връх на планетата – Кангчендзьонга? Да, точно там, където според местните живее недостижима богиня. Представете си, че ден след ден, следвайки пътеката сред суровия, но пленително красив пейзаж, приближавате този уникален храм и вашето изкачване неусетно се превръща в поклонение, в пътуване към един от шедьоврите на Сътворението, но и към собственото ви Аз.
А сега затворете атласа. Имаме по-добро предложение! Не оставяйте това мимолетно видение да бъде просто поредната ви несбъдната мечта! Елате с нас в Сиким и изживейте своя истински досег с мощта на Природата в най-зашеметяващия и най-грандиозния й вид!
Забележителности:

Разбира се, в индийския щат Сиким ще срещнете всички чудеса на индийската култура, но истинското, неповторимо богатство на това малко бивше кралство, е невероятната му природа. Стотици видове птици – фазани, диви патици, яребици, и десетки видове бозайници, сред които мечки, червени панди, сребърни лисици и леопарди обитават тропическите гори на юг. Сиким е и истинска ботаническа градина – най-малкото заради 660-те вида орхидеи. На които съперничат по красота още толкова вида пеперуди. А от север този малък рай е обграден със зъберите на хималайските върхове, над които доминира най-източният осемхилядник – Кангчендзьонга (8 586 м). Турът прави обиколка из възхитително красивите подстъпи на върха сред ледници и изумрудени езера под страховитите шила на хребета Сингалила, като най-високата точка, до която достига е Гоечала – почти 5000 м!

Дата на заминаване:   Октомври 2015

Вероятно аз ще го водя този маршрут.

Цена без сам. билет:    1555 BGN  Включва вътрешен полет в Индия, нощувки, храна без 3 дена, местен водач с английски, български водач, транспортиране на багажа.

Самолетния билет до Индия в зависимост от момента на закупуване струва около 800 лв.

За по-подробно инфо с описание на маршрута ден по ден и какво точно включва цената:

 http://www.penguin.bg/Offer/Peshehodniekskurzii/858/Sikim–napokloneniekumKangchendzioongaTrekingizIndijskiteHimalai.html

Описание на маршрута със снимки:

http://www.himalayas-trekking-pictures.com/sikkim1.htm

Карта на Сиким с маршрута ни (трекинга на Канчендзьонга):

http://www.sikkim-adventure.com/sikkim_map.html

Powered by WordPress