Георги Р. Иванов Сайт за добрия здравословен живот и планинарството

Едва ли може да се обхване цялото разнообразие от планинска и алпинистка екипировка и да бъде описана в тази секция на блога. Не е това целта.

Версия 27.02.2011 г.

Човек не може и не трябва да купува всичко. Започва се с малко, с най-необходимото за един летен преход – трисезонни обувки (ще има отделни постинги) и добри (разкарващи потта) чорапи. И след това, като походите, като решите колко време ще отделяте на това занимание, и къде и как искате да ходите, постепенно си купувате нещата. Една моя сметка показва, че за последните 10 г. съм инвестирал към 15 000 лв. в екипировка, при това не малко в екипировка втора употреба и на разпродажби, така че стойността и е сигурно към 20 000 лв. Е, имам раници и бивачни съоръжения за 4 човека, от което студентите ми се възполват лятото като ходим с тях. А и нещата стават все по-специализирани, например имам 25 литрова раница тежаща 500 гр. до 110 литрова за големи товари тежаща 3,5 кг (единствената, която се продава в голям, среден и малък размер със съответно анатомично оформен гръб). Но опита ми след толкова години ходене по планините при избора ми на екипировката може да се синтезира в няколко цели при избора на екипировка:

1. Екипировката да е лека! До преди няколко години това не беше толкова важно за мен, но особено след проблемите, които имах при изнасянето на багажа ми към вр. Елбрус през 2007 г. (поради недоспиване предните дни) преосмислих тази парадигма. И си смених пластмасовите обувки с 800 гр. по леките облекчени кожени, защото за 5 хилядник лятно нищо повече не ти трябва, а именно краката вдигаш най-много и теглото там има най-голямо значение. И замених 3,5 кг. си раница с най-леката 60 + 20 литра на българския пазар (1650 гр. Millet Expedition от магазин Алпи). По-малкото тегло обикновено е за сметка на дълготрайността на изделието. Но в крайна сметка не е необходимо раницата ви, например, да ви надживее. И въпреки, че екипировката ми е изключително лека във всеки един елемент, от карабинерите до панталоните и тенджерките за котлона, пак за соло траверса ми по Гергьовден на Рила 2009 https://picasaweb.google.com/George.the.Big.Ship/SoloTraverseRila2Mai2009#  при пълна водна загрузка от 4 литра, храна за 7 дена, 1,6 л гориво, стартовото тегла на раницата ми беше 33 кг., което дори за голям и силен човек като мен е проблем. Та направих едно изнасяне на 8 кг. храна и гориво 1000 м. нагоре в нещо като преден базов лагер и се молех първо, да го намеря, че беше мъгла и второ – някое животно да не го е намерило преди мен. 🙂 Та теглото е важно и в един момент е ограничаващ фактор, защото ако не можете да си изнесете багажа или краката ви откажат, заради тежките обувки – вие трябва да се връщате!
2. Екипировката да е от тясно специализирани фирми производители с традиции! Тези фирми, за да се задържат на пазара на фона на широкопрофилните фирми с големи обороти разчитат на едно – на технологично и иновационно предимство, рефлектиращо в по-качествени изделия. Някои от тези фирми инвестират в разработката на изделията си от столетие. Например железата ми (котки, пикел, ледена ръка) са на фирмата Grivell, хората въвели употребата на котки в Алпите. И снегоходките ми са техни, защото са май еднствения модел, който позволява да се обуват с котките. Но си личи, че това не им е традиционно производство. Обувките ми са La Sportiva – фирма, която прави само кожени туристически обувки. А модела го избрах по каталог – най-лекия за този клас обувки – Nepal Trek Evo GTx – с 300 гр. по-лек от наличния на склад модел, който пробвах, външно идентичен, а олекотяването идва заради липсата на 3 мм изолация в ходилото. Та Боби ми го внесе по поръчка от Италия. Май са само 200-300 гр. по-тежки от летните ми пак най-леки Asolo Voyager. 2011 мисля да ги пробвам на 5600 м. на Елбрус. Мисля, че няма да ми е студено, но за всеки случай ще взема неопреновия овърбут (надява се като чорап над цялата обувка и отдолу се вързват котките). Палатката ми е Hilleberg (Швеция), поръчка от САЩ (за по-ефтино!). Фирма, която произвежда не просто само палатки.  Фирма, която произвежда само един определен клас палатки – туристически, четирисезонни, двустенни палатки, защото считам, че това е сериозната конфигурация за екстремна палатка. Едноместния модел Акто, който имам е най-награждавания соло модел. При тегло от 1,5 кг. и безбожната си за българските магазини цена (420 евро + транспорт) това не изглежда като добра сделка. Докато не прочетете, че е ушита от материал, 3 пъти по-здрав от традиционно използвания, или че е тествана със седмици на планина при скорост на вятъра над 100 км/час. И се замислите, че ако палатката ви рухне зимно време при такива условия и вие сте соло, както аз често ходя, вие сте до там! А аз съм я взел и със специални екстри като 2ра рейка (поставят се една до друга, за по-голяма здравина), 2ро дъно, комплект титанови зимни колчета. Надявам се да разбрахте идеята ми за купуване на екипировка от специализирани фирми.
3. Екипировката да е високотехнологична! Сигурно сте очаквали да напиша това като специалист по високите технологии, а и от подзаглавието на блога ми. Но това е много важно. Ще дам пример с зимните ми панталони Millet. Едни изключително леки панталони, които взех на разпродажба за 60 лв. (сега са към 100 лв. в магазин Алпи), и които изобщо не съм очаквал да вършат толкова добра работа. Прилепнали по краката, разкарват идеално потта и поддържат мускулите приятно хладни (хладните мускули са по-ефективни). В същото време идеално пазят от вятър и студ. Това бяха панталоните ми за Елбрус. Панталоните за зимното х. Заврачица – х. Белмекен при минус 10 градуса и 30 км/час вятър:  http://at-equipment.com/alpinism/archives/229 Другите ходиха с шушляци, термобельо. А аз гледах прогнозата и реших да си икономисам 950 от дишащите, но високи и тежки горатексови панталони. По-късно разбрах, че тези материи се наричат софт шел (мека обвивка) и съчетават спирането на вятъра с добри термоизолиращи свойства. Съхне много бързо, не се мокрят лесно. Гетите ми също реших да са дишащи горатексови (внос по интернет от САЩ заради безумните цени тук), щото иначе краката ми се запотяваха и краката ми си бяха мокри. Най-новото високотехнологично всъщност е добре модернизираното старо – мериносовата вълна специално селектирана и обработена. Чорапите с 70 % вълна (магазин Алпи) независимо дали в дебелия си или по-тънък вариант за мен са най-добрите и топли зимни чорапи. И най-новото ми откритие, което дължа на Момчил Дамянов – 100 % мериносова фланелка с дълги ръкави Orthovox (магазин Стената – 122 лв.). Скъпо, но направо се родих за зимно ходене, дори в града (по студовете ходих на Салса танци с нея, даже в къщи спя с нея понякога). Едновременно топли без да дразни като вълна, не задържа потта (много по-добра от тъй наречените дишащи материи, от които нося лятни тениски) и си практически сух, дори за силно потящ се човек като мен, не се вмирисват. Най-смислената ми придобивка от много време насам!  Друго хай-тех нещо, което горещо ще ви препоръчам са тънки ръкавици с керамичини частици (35%) на Arva от магазин Алпи. Керамичния прах отразява топлината и не поглъща водата и са много тънки. Не са много здрави, затова ги ползвам само в специални случаи или като долен слой под еднопръстните ръкавици. Преди х. Белмекен, през ноща, си ги сложих, защото ми мръзнеха ръцете при смяната от котки (по въжето на вр. Острец) към снегоходки.

 Споделете, моля ви вашия опит при избор на екипировка в коментарите. Пишете модели, цени, магазин, за да сме си взаимно по-полезни. Ще поканя и специализираните магазини да се включат в дискусията.