Юли месец 2017 г. – на път към едни от най-високите върхове в Алпите.
От началото на октомври 2014 почнах тренировки горе-долу следвайки 8 седмичната ми програмата и това, което тренировъчния софтуер на компютъра ми казва като аеробни тренировки (тренировките ги отчитам с пулсомер, свалям на компютър и съм си купил софтуер, който казва каква да ми е предстоящата тренировката – за това подробно по-късно). Започнах да влизам във форма (сутрешния ми пулс е под 59, но има още да пада) и програмата максимум в главата ми за 2015 изглежда горе долу така:
1. 2-6- 11 януари – х. Семково, като при хубаво време и малко или фирнован сняг – траверс със снегоходки – х. Грънчар – х. Заврачица (по билото) – х. Белмекен – гара Костенец. Може да го откарам и по-дълго и на 10-11 да се срещна с групата на Евгени Динчев на Мусала.
2. 7-14 февруари – ски на станцията на УАСГ в Семково заедно с първата ни група студенти.
3. 1-6 май – траверс по билото на Рила със снегоходки, подобен на този, който направих соло 2009 г. Тогава беше Говедарци – х. Мечит (2 нощувки, като 2я ден направих аклиматизационно изкачване и изнасяне на 9 кг багаж (храна и 1 л. чай), защото раницата ми беше 33 кг) – заслон Кобилено бранище (2 нощувки заради лошо време) – х. Рибни езера – яз. Бели Искър. Идеята беше да сляза към х. Грънчар, но в тъмното, мъглата и смразяващия вятър съм направил завой на 180 градуса и не си повярвах на компаса. Което се оказа добре, защото долу полицаите от язовира видели мощния ми челник (мъглата беше само на билото) ме чакаха с моторна шейна (возенето на нея беше май най-страховитото ми изживяване за този преход) и културно ме настаниха във вила, че на следващия ден имах късмет и да ме откарат до с. Бели Искър. Подписах предупреждение, че нямам право да ходя в близаст до язовира де. Този път траверсът може да почне от х. Семково (виж т. 1)
4. Юли и септември – района на Монте Роза в Алпите с изкачване на 3-4 върха над 4200 м. Търся 1-2 коли хора съмишленици. Мисля да го направя на палатка, в близост до хижите или пък на хижите. Това го правихме през 2009 г. и имам свои идеи за по-добра аклиматизация и оптимизация. Може да се направят ниският 2500 кръгов или високият кръгов маршрут. Имам карти. Ако не се съберат хора ще ползвам транспорта на групата на Трекинг (Евгени Динчев) от 28.08 до 06.09. Снимки от ходенето ни там от 2009 г. може да видите във фотоалбумите ми тук.
5. Септември – октомври е добро място за Хималаите. Непал или Индия (щатът Сиким) под осемхилядника Канчендзьонга. Тази идея с Penguin я мислим от много време. Да видим…
На поход февруари х. Чакър войвода – х. Заврачица – х. Белмекен в Рила със снегоходки. Тук набираме сили.
Като оставите пистата зад гърба си за няколко дена или седмица и навлизате в дебрите на планината може да се насладите на невероятни гледки. Снегоходките и ските с панти и колани значително увеличават скоростта на придвижване. Дали ще ходите по Зелени рид или х. Заврачица – х. Белмекен в Рила, по билото на Стара планина или по някой от маршрутите в Алпите то ще имате значителен набор на височина и спускания като в същото време носите средно тежка или направо тежичка раница. Лекия пухкав сняг е изключение и при снегоходките е трудно, но от февруари нататък нещата стават обикновено по-лесни, когато снегът се фирнова. Остават 8 седмици до коледните празници и новогодишната ваканция и затова тук ви предлагам една примерна тренировъчна програма и малко помощ към храненето.
Добрата аеробна тренираност е важна, за да бъде удоволствието пълно. Горните мускули на бедрата (квадрицепсите) започват да горят, прасецът работи до изтощение. Затова включете във вашите силови тренировки веднъж седмично клякания, напади, повдигания на пръсти. Моята тренировка за крака е показана тук Training I – Legs-small Освен мускулите това заздравява връзките на краката, особено колената, които са много натоварени при зимния туризъм. Носенето на раница или повдигането след като сте паднал изискват значителна сила и издръжливост от горната част на тялото затова пул-даун на скрипец отпред и коремните преси ще ви възнаградят по-късно.
Тук ви предлагам една възможна 8 седмична програма, за да влезете в добра форма за предстоящия сезон. Аеробните тренировки през уикенда е по-добре да ги правите в планината, например Голи връх – Черни връх на Витоша (1,5 ч. спокойно ходене), като промяната на надморската височина допълнително тренира физиологичната адаптация на организма. Тази програма е адаптирана от книгата на Клайд Соулс „Катерене: трениране за върхова форма“ на английски.
СКИ И СНЕГОХОДКИ ТУРИЗЪМ: 2 МЕСЕЦА | |||||||
Пон. |
Вт. | Ср. | Четв. | Пет. | Съб. |
Нед. |
|
Седмица 1База |
СТ |
0,75 ч.АБ | СТ | 0,75 ч.АБ | СТ |
1 ч. АБ |
|
Седмица 2 Интензитет |
СТ |
0,75 ч.ЛН | СТ | 0,75 ч.АБ | СТ |
1,5 ч. АБ |
|
Седмица 3 Интензитет |
СТ |
1 ч.ЛН | СТ | 1 ч.АБ | СТ |
1,5 ч. АБ |
|
Седмица 4 Интензитет |
СТ |
1,25 ч.АБ | СТ | 1 ч.ЛН |
2 ч. АБ |
||
Седмица 5 Интензитет |
СТ |
1 ч.ЛН | СТ | 1 ч.С/Л |
2 ч. АБ |
||
Седмица 6Връх |
1 ч. АБ |
СТ | 1,25 ч.ЛН | СТ | 1,25 ч.С/Л |
2,5 ч. АБ |
|
Седмица 7Връх |
1 ч. АБ |
СТ | 1,25 ч.АБ | СТ | 1,25 ч.ЛН |
2 ч. АБ |
|
Седмица 8Релакс |
СТ |
1 ч.АБ |
0,75 ч. ЛН |
Ето какво означават съкращенията:
СТ = Силова тренировка: 1 – 1,5 ч. тренировка с тежести в зала или гирички в къщи.
АБ = Аеробна база: след 7 мин. загрявка аеробна тренировка на уред (крос тренажор, пътечка) или джогинг при пулсова честота 70 – 80 % от максималния пулс (220 минус годините ви).
ЛН = Интервална тренировка при лактатно ниво (Има редица тестове за ЛН, но любимият ми е средният ви пулс при максимална скорост на изкачване в планината, която може да поддържате 1 час. Силно зависи от тренираността, при мен беше 92% от максималния пулс, но обикновено е по-малко.)
С/Л = Спринтови или лактатна толерантност интервали: Или 5 – 10 интервала от по 10 – 30 сек. избухвания с пълен интензитет последвани от 3-5 мин. от пълна почивка или 5 – 10 интервала от 1 – 3 мин. с близко до максималната интензивност последвани от 1 мин. разпускане.
Препоръки:
* Тези продукти се продават по метода на директните продажби и ги няма в аптечната мрежа. Ако ви интересуват, свържете се с мен като имате възможност да ги купите и с 15% отъпка от цената.
[1] J.A. Vinson, H. Al Kharrat, L. Andreoli, „Effect of Aloe vera preparations on the human bioavailability of vitamins C and E“, Phytomedicine 12 (2005) 760-765 – много реномирано списание с импакт фактор 3,3 за 2011 г.
Коментарите в зелено са на водещия ни инструктор Момчил Дамянов (на снимката в дясно). Някои пасажи и от двата текста са съкратени. Както той сам се описва: „Нямам нещастен случай в планината, дори и счупване, не се е налагало да спасяват мен или мои клиенти. Имам един импровизиран бивак в живота си, между Двуглав и Иглата с жена ми (ама с нея си позволявам да правя какво ли не). Винаги съм стигал до където съм тръгнал, дори и да закъснея, и съм си завеждал до там хората. От 88а година ходя сам, като лидер или като един от лидерите в групата зиме и лете. Никога никой не ме е водил. Не отричам, че обичам предизвикателствата, и че съм имал късмет :))) Свикнал съм да ме критикуват (хората много обичат да го правят това с мен, не знам защо), мога да се защитавам :)“ В синьо са коментарите ми на коментарите на Момчил. Минаването с мишка над снимките отваря техния надпис, а кликането върху тях ги разширява на 2 пъти до пълните 5 Мегапиксела.
Днес, 6.02.2011 се върнахме от 3 дневния поход на курса ни за планински водачи по маршрута – Боровец – местността Черната скала – х. Чакър войвода – х. Заврачица (за 10 часа, нощувка); към х. Белмекен през кулоара нагоре от хижата – 13 часа (нощувка на х. Белмекен) – слизане през х. Венетица (7 часа) до с. Долна Баня. Тук ще се спра основно на втория ден от похода: х. Заврачица – х. Белмекен.
Моите снимки от този поход може да видите тук: https://picasaweb.google.com/George.the.Big.Ship/ZavrBelmeken#
Този поход може да се коментира от много аспекти, но аз искам да се спра на най-важния – сигурността в планината. Аз може би съм малко маниак на тази тема, но съм горд, че за може би стотината официални походи, които съм водил в планината в моите групи не е имало инциденти, водещи до трайни увреждания на хора от групата. Налагало се е да викаме спасители или сами да провеждаме спасителни акции, но хората след това напълно са се възстановявали, а и не са се отказвали от планината. Аз лично съм много доволен и от групата, и от водачите, и от времето, и от себе си дори. Двете цели, които си поставих – да го мина и да се опитам да оздравея (10 дена бях на антибиотици и по време на прехода) – ги изпълних. Пак се възобнови старата травма в коляното, но идеални неща няма. Тук ще си позволя да бъда критичен, защото от това да се четкаме полза няма. Но това не означава, че цялостната оценка за похода ми не е висока. Всеки минал го може да е горд със себе си.
Склонен съм да възприма тезата на Момчил, че целта му на тези ходения е да ни доведе близко до границата на пречупване без да я преминава. Нали знаете – всичко, което не ни убива ни прави по-силни – нещо, в което аз вярвам. Това е начина за кратко време да натрупаш много опит. Аз на младини като студент съм правил много по-откачени неща, слава богу с много опитни хора. Но единя проблем е, че не ни се показва винаги как трябва да се правят нещата в реална ситуация при работа с клиент. Да кажеш – с клиенти не превате така – мисля, че не е достатъчно. А и имаме някои различия с Момчил, по скоро сме от различни школи за някои неща. Другия проблем е, че може би моята точка на пречупване е по-ниско, може би защото съм с 10 г. по стар от следващия ме участник в курса, или защото съм най-тежък, или пък защото заради рецидивираща травма в коляното (и на този поход) от 6 м. не съм тренирал сериозно.
Сигурността в планината има много аспекти и компоненти като:
Иначе, имаше разкошни гледки и залези. И всичко си заслужаваше. Но просто аз държа на други стандарти за сигурност. Може би защото много ходя сам по такива места. За едно от предните ми такива преживявания, соло с 30 кг. раница по Рилския траверс през 2009 може да видите тук: https://picasaweb.google.com/George.the.Big.Ship/SoloTraverseRila2Mai2009# Не че искам да ходя соло.
За мен хората винаги са били най-важното. Затова, може би най-важното нещо от този поход беше запознанството ми с Мишо! Като погледнах снимките от този, уж най-тежък поход с курсисти – кандидат планински водачи според Момчил, ме има на поразително много снимки с чаша в ръка. И повярвайте ми вътре не е чай. Ама докторката ми като ми обясни оня ден, че алкохолът не пречил на антибиотика малко му отпуснах края. Разбира се, в рамките на 50 гр. концентрат като съдоразширяващо. А червеното вино – само като антиоксидант. 🙂
Това е първоначалното описание на 3дневния ни поход, който свърши вчера. Снимките (1600 пиксела) съм ги качил на моя адрес в Пикаса тук: http://picasaweb.google.com/George.the.Big.Ship/StaraPlaninaKursut2010#
Тъй като този поход ми подейства изключително добре да възстановя изключително стресираната ми психика и физика (2 седмици кръвно 165/110 при максимална доза съдоразширяващи за високо кръвно; пулс в покой около 75 при нормално от 55) използувах няколко снимки в категорията Лични тук (с кликане се разтягат последователно както и тук до 5000 пиксела): http://at-equipment.com/alpinism/archives/155 Надявам се, момичетата да ми простят, че използувам снимките им за лични цели!
Тъй като довечера ще бъде разборът за последния ден на похода, в която последна част ми беше поверено да водя група от височина 1550 м. н. в. до прибирането ни в гр. Карлово на 450 м. искам да изкажа благодарността си на групата, че нямаше опити някой да ми се меси в работата или да излиза пред мен. И най-вече, че в тъмното слязохме в Карлово като един – разликата между първия и последния в групата беше под 1 мин! Имам и някои забележки, особено по отношение на бавното тръгване след почивките, но това е обяснимо в тази ситуация (умора, гледки,..). ВЕЛИКОЛЕПНИ СТЕ!!!
В този постинг ще засегна повече физиологията на преходите в планината, разгледани като последователни тренировъчни дни, не защото не ми е по-интересно да пиша за преживяванията, гледките, вятъра в косите, чудесната група и още по-чудесните вечери, а защото физиологията на тренировките и на ходенето в планината са ми хоби в хобито. Ходя с най-съвършенния в момента тренировъчен компютър на китката си: Suunto t6c – http://www.suunto.com/en/Products/Heart-Rate-Monitors/Suunto-t6c/Suunto-t6c-Fusion/ – „спортната лаборатория на китката ви“. Този часовник не само мери пълсът на сърцето, но и неговата вариативност – времето между два удара на сърцето варира в милисекунди. От там се определя една много важна физиологична характеристика на физическото натоварване ЕРОС – Excess Postexercise Oxygen Consumption. Грубо казано това показва колко е кислородния дълг, който тялото е натрупало в резултат на интензивно продължително физическо усилие. Съобразно личните параметри (тегло, възраст, брой часове тренировки на седмица) се определя тренировъчния ефект ТЕ на дадена тренировка по скала от 1 до 5,9. Между 1 и 2 – възстановяваща тренировка; между 2 и 3 – поддържаща формата тренировка; между 3 и 4 – подобряваща формата тренировка; между 4 и 5 – силно подобряваща формата тренировка (трябва да се правят поне през ден с възстановителен ден помежду им); над 5 – червената зона – работа почти изцяло в анаеробен режим (трябва да се избягва за моите цели в туризма, опасност от контузии, разболяване и претренираност). Данните за ЕРОС и ТЕ ги гледам в реално време на часовника ми (пулсът се мери чрез един колан с 2 електрода под гърдите ми и се прехвърля по радиовръзка към часовника).
Това отдолу са графиките на Ден 1 – нощтното качване нагоре от гр. Карлово към х. Равнец. Кликнете върху картинката, за да я видите цялата. Отгоре е кривата на пулсовата ми честота в удари/мин. По средата е ЕРОС в ml/kg на фона на ТЕ, а отдолу е надморската височина. По абсцисата е времето, за което сме се движили – 2:50 часа. Тренировъчния ефект е 4,3 – много висок при положение, че предния ден бях на тренировка по Таекуондо и още след 40 мин. загрявка ТЕ беше 3,6. И това след като 2 месеца си бях дал пълна почивка от тренировки след като се разбра, че не можем да съберем групи и за Алпите и за Хималаите. При това, аз като видях, че ЕРОС ми стана 140 спрях и поисках почивка. Първият ден в планината е ден за вработване на организма и е напълно погрешно това да е най-трудния ден от физиологична гледна точка. Втория ден ТЕ беше 3,6, а третия ден – 3,3. Разбирам, че беше тъмно, че се мокрехме, но мъдрите хора винаги мислят за следващия ден и за връщането! Тук изобщо не коментирам, че тръгнахме бързо, че нямаше почивки за хапване и пиене на вода, че се разнасяше алкохол…
За да се разберат данните трябва да кажа основните ми физиологични параметри, свързани с пулсовата честота: максимална пулсова честота – около 185; анаеробен праг на 2000 м.н.в.(измерен като средната стойност на пулса при максимално усилие, което аз мога да поддържам в рамките на 1 час ходене – измерен на изпита ми за курса през 2009 г.) – 172; пулс в покой (сутрешен пулс, измерен като отворите очи) – 54. Пулсът в покой и особено анаеробния праг, който е 93% от максималния ми пулс и то на височина (анаеробния праг намалява с увеличаване на надморската височина) показва, че съм изключително добре аеробно трениран. Максималната пулсова честота намалява с възрастта и е нещо, което не подлежи на тренировка.
Ден 1. гр. Карлово – х. Равнец (1260 м.н.в.). Среден пулс – 148 удара/мин. Максимален – 167 – висок, някъде около анаеробния ми праг. Максимален ЕРОС – 141 ml/kg. Вижда се, че като го достигнах поисках почивка и пулсът и ЕРОС започнаха да спадат. ТЕ 4,3 – много висок като за първи ден. Изразходване на енергия – 1800 kcal.
Ден 2. Х. Равнец – разклон Петолъчката – вр. Хайдут тепе – заслон под вр. Ботев (2045 м.н.в.). ТЕ – 3,5. Среден пулс – 130 удара/мин. Максимален ЕРОС – 70 ml/kg. Изразходвана енергия – 2900 kcal. На моменти, при спиране за почивка съм спирал пулсомера, което е отбелязано с червените точици отдолу.
Ден 3. Засл. Ботев – по билото на запад вр. Жълтец – Костенурката – спускане към синята маркирана пътека за х. В. Левски (1350 м. н. в.), след което спрях пулсомера. За съжаление, изглежда паметта е свършила, а аз не съм чул сигнала и записът е само в началото. Но ТЕ беше 3,3.
Предупреждение: Ако сте над 40 г. или имате заболяване преди да започнете тeзи тренировъчни програми задължително се консултирайте с лекар!
Тренировки – Част 1: към кого са насочени, мотивация
Увод. Височинния туризъм и алпинизъм от спортна гледна точка представлява спорт за издържливост, даже свръх издържливост. Деня за атака на върха продължава обикновено 10 – 14 часа, с 10 кг багаж и при недостиг на кислород. В същото време е необходимо да има и известна сила за преодоляване на технически сложни пасажи, и анаеробна подготовка за бързо движение при екстремни обстоятелства. В същото време височинния алпинизъм е много повече от спорт. Алпинизмът ви бори с дехидратация, неадекватно хранене, недостиг на сън, мускулно изтощение, проблеми с аклиматизацията, понякога и много лошо време. Очевидно има смисъл да се тренира както тялото, така и ума да се справя с тези комбинирани ефекти. Катеренето нагоре и надолу на 1000 – 2000 вертикални метра с раница по технически труден терен за 24 часа представлява огромен обем работа, който болшинството тела и умове не могат да извършат безопасно. Целта на физическите тренировки за алпинизма може да се резюмира в една фраза според Mark Twight: да се направите колкото се може по-неунищожим. Колкото по-трудно е да бъдете умъртвен, толкова повече ще издържите в планината.
Не може да се направи универсална тренировъчна програма за всяка цел и за всеки човек. Всяка тренировъчна програма трябва да се съобрази с конкретни цели, моментно състояние, предишен тренировъчен опит, конкретната физика на човека. За мен, например, нещата изглеждат така:
Наблюденията ми от участието ми в експедиции на Монт Блан, Алпите (2005); Елбрус, Кавказ (2007) и Монте Роза, Алпите (2009) показва, че подобни хора с подобни интереси са над 2/3 от участниците. Затова се надявам тази програма да е полезна на голям брой сериозни планинари.
Всяка тренировъчна програма за непрофесионални спортисти губи смисъла си ако не осигури по-добро здраве за трениращия и не го предпази в максимална степен от спортни травми. Затова всеки преди да започне със сериозните натоварвания трябва да оцени здравословното си състояние, ако трябва да се консултира с лекари, и да определи слабите си места. Много малко са спортовете (ако ги има) или заниманията с такова дневно натоварване, още повече че невъзможността да се справиш застрашава твоята и на цялата група сигурност, а даже и живот при влошаване на времето например. Именно затова считам, че цикъла на тренировки и храненето трябва да започват с грижа за тези слаби места. Първо, защото ние сме силни колкото е най-слабото ни място и второ, защото спортните травми при тренировките обикновено се проявяват в тези слаби места. Аз например имам всевъзможни проблеми с гръбначния стълб (дискова херния, дископатия, радикулит, ошипяване). Затова за сезона 2009 г. започнах тренировките през септември 2008 с разтягаща йога занимания, масажи на гърба, специални тренировки за стягане на мускулния корсет в кръста. Освен това доктора ми предписа обезболяващи инжекции, които нося в раницата и колан за кръста (подобен на този при щангистите, а става и за шиниране). Друг чест проблем в нашето поколение, особено за по-тежките от нас, са болките в колената и ахилесовото сухожилие. Тук освен специалните разтягания общото решение е намаляването на теглото. На мен практически ми решиха проблема с колената и хранителните добавки Глюкозамин, Хондроитин (+ MSM на webber naturals – 30 лв. в аптеки Ремедиум доза за около 2 месеца) и Хидролизиран колаген (Flexy 250 гр. за около месец при 10 гр. на ден – 7,50 лв от вносителя на ул. Прага 7 в София). Това са основните градивни елементи на хрущялите в човека, но ефекта се проявява след 2-3 месеца употреба. Опита ми показва, че именно в тези слаби места при мен се проявяват тренировъчните травми: през 2006 г. 2 месеца лекувах травма в гърба, получена от клякане с щанга зад врата (много полезно, но и много опасно упражнение при неправилно изпълнение); през 2008 – 2009 г. 9 месеца лекувах болки в Ахилесовото сухожилие, получени след първото ми тичане от много време (само 20 минути бавно след като ми откраднаха колелото и нямаше как да тренирам). После прочетох в мрежата, че общото мнение е, че ако не сте тичали редовно през живота си, то след 35 г. възраст или ако сте с наднормено тегло не трябва да започвате.
Има различни форми на катеренето, подредени тук по специфичните адаптации, необходими за практикуването им:
Боулдеринг – Спортно катерене – Катерене с въже – Големи стени – Алпийско ходене
Принципът на специфичните адаптации към приложените натоварвания обяснява, че определени упражнения или видове тренировка водят до адаптиране, специфично към извършваната дейност и само в мускулите и енергийните системи, които са стресирани от натоварването. Тъй като моите интереси са в дясно на горната схема– към алпийското катерене, то рядко ще ме видите да се занимавам със скално катере и то само доколкото това е необходимо за увеличаване скоростта ми на придвижване по смесен терен. Тази програма е насочено именно към алпийското ходене. Това уточнение е необходимо, тъй като в България под алипинизъм най-често се разбира някаква форма на скално катерене, тъй като сравнително ниските върхове позволяват развитие на форми на класическия алпинизъм само зимно време чрез траверсите.
Докато най-специфичната тренировка за катеренето е катеренето само по себе си, щом тялото веднъж се адаптира към катерачния стрес, то промените спират. За да прогресира атлетът се нуждае от непрекъснато нарастващото натоварване, което може да предложи фитнес залата.
И така, след като определих за кого са предназначени тези тренировъчни програми и направих медицинските предупреждения време е да помечтаем къде бихме искали да бъдем след време (за мотивация), от там да определим целите, да поставим задачите разписани във времето. Ако трябва да бъда честен, мечтите да се кача на върховете над 5000 м и да погледна света отгоре аз ги използувам и като мотивация за тренировка. Иначе за ежедневния живот, че дори и за траверс при зимни условия в Рила не ми трябва особена тренировка, освен ходенето, което правя за удоволствие по планините. Ето някои мотивационни моменти за мен:
Това е базисно упражнение за мотивация – преди да започнете тренировките запишете си на един лист, или още по-добре в началото на тренировъчния дневник, вашите причини да тренирате. След това си ги препрочитайте от време на време или допълвайте.
Във всички книги за тренировка на катерачи или алпинисти, които имам (от американски автори) преди да се премине към физическите тренировки има глава за умствените тренировки. Може би за изненада на някои, но алпинизмът е преди всичко умствено занимание. Огромен комплекс от знания, умствени и волеви качества са необходими за преминаването на технически сложен многодневен маршрут във високата планина. Затова упражнения като визуализация, медитация, релаксация, за синхронизация на двете полукълба на мозъка, се препоръчват, но аз нямам опит с тях и няма да ги коментирам тук.
Powered by WordPress