Warning: Undefined variable $show_stats in /webroot/a/t/atequ001/primary/www/alpinism/wp-content/plugins/stats/stats.php on line 1384

Георги Р. Иванов Сайт за добрия здравословен живот и планинарството

18.10.2010

Първа практика на курса за Планински водачи 2010 г., Централна Стара планина, 15 – 17.10.2010 г.

Това е първоначалното описание на 3дневния ни поход, който свърши вчера. Снимките (1600 пиксела) съм ги качил на моя адрес в Пикаса тук: http://picasaweb.google.com/George.the.Big.Ship/StaraPlaninaKursut2010#

Тъй като този поход ми подейства изключително добре да възстановя изключително стресираната ми психика и физика (2 седмици кръвно 165/110 при максимална доза съдоразширяващи за високо кръвно; пулс в покой около 75 при нормално от 55) използувах няколко снимки в категорията Лични тук (с кликане се разтягат последователно както и тук до 5000 пиксела): http://at-equipment.com/alpinism/archives/155 Надявам се, момичетата да ми простят, че използувам снимките им за лични цели!

Тъй като довечера ще бъде разборът за последния ден на похода, в която последна част ми беше поверено да водя група от височина 1550 м. н. в.  до прибирането ни в гр. Карлово на 450 м. искам да изкажа благодарността си на групата, че нямаше опити някой да ми се меси в работата или да излиза пред мен. И най-вече, че в тъмното слязохме в Карлово като един – разликата между първия и последния в групата беше под 1 мин! Имам и някои забележки, особено по отношение на бавното тръгване след почивките, но това е обяснимо в тази ситуация (умора, гледки,..). ВЕЛИКОЛЕПНИ СТЕ!!!

В този постинг ще засегна повече физиологията на преходите в планината, разгледани като последователни тренировъчни дни, не защото не ми е по-интересно да пиша за преживяванията, гледките, вятъра в косите, чудесната група и още по-чудесните вечери, а защото физиологията на тренировките и на ходенето в планината са ми хоби в хобито. Ходя с най-съвършенния в момента тренировъчен компютър на китката си: Suunto t6c – http://www.suunto.com/en/Products/Heart-Rate-Monitors/Suunto-t6c/Suunto-t6c-Fusion/ – „спортната лаборатория на китката ви“. Този часовник не само мери пълсът на сърцето, но и неговата вариативност – времето между два удара на сърцето варира в милисекунди. От там се определя една много важна физиологична характеристика на физическото натоварване ЕРОС – Excess Postexercise Oxygen Consumption. Грубо казано това показва колко е кислородния дълг, който тялото е натрупало в резултат на интензивно продължително физическо усилие. Съобразно личните параметри (тегло, възраст, брой часове тренировки на седмица) се определя тренировъчния ефект ТЕ на дадена тренировка по скала от 1 до 5,9. Между 1 и 2 – възстановяваща тренировка; между 2 и 3 – поддържаща формата тренировка; между 3 и 4 – подобряваща формата тренировка; между 4 и 5 – силно подобряваща формата тренировка (трябва да се правят поне през ден с възстановителен ден помежду им); над 5 – червената зона – работа почти изцяло в анаеробен режим (трябва да се избягва за моите цели в туризма, опасност от контузии, разболяване и претренираност). Данните за ЕРОС и ТЕ ги гледам в реално време на часовника ми (пулсът се мери чрез един колан с 2 електрода под гърдите ми и се прехвърля по радиовръзка към часовника).

Това отдолу са графиките на Ден 1 – нощтното качване нагоре от гр. Карлово към х. Равнец. Кликнете върху картинката, за да я видите цялата. Отгоре е кривата на пулсовата ми честота в удари/мин. По средата е ЕРОС в ml/kg на фона на ТЕ, а отдолу е надморската височина. По абсцисата е времето, за което сме се движили – 2:50 часа. Тренировъчния ефект е 4,3 – много висок при положение, че предния ден бях на тренировка по Таекуондо и още след 40 мин. загрявка ТЕ беше 3,6. И това след като 2 месеца си бях дал пълна почивка от тренировки след като се разбра, че не можем да съберем групи и за Алпите и за Хималаите. При това, аз като видях, че ЕРОС ми стана 140 спрях и поисках почивка. Първият ден в планината е ден за вработване на организма и е напълно погрешно това да е най-трудния ден от физиологична гледна точка. Втория ден ТЕ беше 3,6, а третия ден – 3,3. Разбирам, че беше тъмно, че се мокрехме, но мъдрите хора винаги мислят за следващия ден и за връщането! Тук изобщо не коментирам, че тръгнахме бързо, че нямаше почивки за хапване и пиене на вода, че се разнасяше алкохол…

За да се разберат данните трябва да кажа основните ми физиологични параметри, свързани с пулсовата честота: максимална пулсова честота – около 185; анаеробен праг на 2000 м.н.в.(измерен като средната стойност на пулса при максимално усилие, което аз мога да поддържам в рамките на 1 час ходене – измерен на изпита ми за курса през 2009 г.) – 172; пулс в покой (сутрешен пулс, измерен като отворите очи) – 54. Пулсът в покой и особено анаеробния праг, който е 93% от максималния ми пулс и то на височина (анаеробния праг намалява с увеличаване на надморската височина) показва, че съм изключително добре аеробно трениран. Максималната пулсова честота намалява с възрастта и е нещо, което не подлежи на тренировка.

Ден 1. гр. Карлово – х. Равнец (1260 м.н.в.). Среден пулс – 148 удара/мин. Максимален – 167 – висок, някъде около анаеробния ми праг. Максимален ЕРОС – 141 ml/kg. Вижда се, че като го достигнах поисках почивка и пулсът и ЕРОС започнаха да спадат. ТЕ 4,3 – много висок като за първи ден. Изразходване на енергия – 1800 kcal.

Ден 2. Х. Равнец – разклон Петолъчката – вр. Хайдут тепе – заслон под вр. Ботев (2045 м.н.в.).  ТЕ – 3,5. Среден пулс – 130 удара/мин. Максимален ЕРОС – 70 ml/kg. Изразходвана енергия – 2900 kcal. На моменти, при спиране за почивка съм спирал пулсомера, което е отбелязано с червените точици отдолу.

Ден 3. Засл. Ботев – по билото на запад вр. Жълтец – Костенурката – спускане към синята маркирана пътека за х. В. Левски (1350 м. н. в.), след което спрях пулсомера. За съжаление, изглежда паметта е свършила, а аз не съм чул сигнала и записът е само в началото. Но ТЕ беше 3,3.

Няма коментари »

No comments yet.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URL

Leave a comment

Powered by WordPress